ЗАМАЙСТОРЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; замайсторя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Индив. Ставам майстор. Но градът имаше други нрави и друг живот. Тук не женеха момчетата млади, а като се замайсторят. А мъжете се замайсторяваха късно, вече с бради и мустаци. Вл. Свинтила, СЗЗ, 70.